Герои и как да си направим такива.

by **Симон Флеволанд.** Пет Авг 12, 2011 12:20 am

Име: [не много усукано и завъртяно да може да се произнася лесно]

Възраст: [колкото щете, обаче пишете истинските и видимите години]

Раса: [погледнете темата с расите, там ги има всичките]

Дарби: [вградена- контрол над огън и колкото щете останали /без да се оливате/. важи за всички освен хората]

Външен вид: [описание + снимка]

Характер: [опишете го добре отвътре]

История: [разкажете живота на героя си от както се е родил досега]

Допълнително: [тук пишете каквото искате]

Снимка: [задължително поне 1! Да бъде реален човек, а не анимация и напишете името на човека на снимката]

Героите си пускайте в тази тема!

by **Quinn Fabray** Пет Авг 12, 2011 2:12 am

Име: Куин Фабрей

Възраст: 17

Раса: Блийдър

Дарби:
Външен вид:
Куин е много красива. Има средна на дължина, разкошна, гъста руса коса.
Естествено е къдрава, но Фабрей често я изправя. Има много големи очи с
бадемовидна форма. Цветът им е много интересен- като тъмно- зелено
изпъстрено с кафяви точици. Куин и висока, слаба и стегната, обикновено
карайки другите да примират пред красотата й. Има лек златист загар,
който изглежда много приятно през зимата. Фабрей е доста голям почитател
на модата. Обича високите токове.

Характер:
Куин Фабрей винаги е права . Винаги трябва да става каквото тя каже .
Държи се като принцеса , но всъщност е гадна и се държи като кучка .
Дори и външно да не показва тя е крехка и ранима . Лесно се изнервя и
вдига скандила от нищото . Може да накара всеки да се влюби в нея .
Получава всичко което и иска а с хората които не я заслужавата се държи
гадно . Само с приятелите и се добра и откровена .

История: Куин
Фабрей е родена в Лима, Охайо тя има сестра . Тя е добра ученичка и
винаги успява да привлече вниманието на някое момче . Когато става вече
голяма тя е капитан на мажоретките и една от най – популярните момичета в
училището . Гаджето ти и Флин е капитан на отбора по футбол и двамата
са много щастливи . Но една вечер най – добрия приятел на гаджето на
госпожица Фабрей я напива и след това прави секс с него . Куин се
записва в клуб по пеене за да следи гаджето си което е привлечено от
друго момиче . Но в клуб „ Веселия ” Куин наистина се забавлява . Една
вечер Флин е поканен на вечеря от бащата на Фабрей и той решава да й
изпее песен . Но чрез тази песен бащата и майката на Куин разбират , че
тя е бременна и баща й я изхвърля от къщата . Обаче Куин крие тайна
бащата на бебето не е Флин а Пъкърмен най – добрия приятел на гаджето й .
Гаджето и я настанява у тях но не след дълго Куин решава да замине . И
сега се озовава в това малко градче и решава да заживее нов живот .

Допълнително: [тук пишете каквото искате]

Снимка: Диана Агрон

by **Симон Флеволанд.** Пет Авг 12, 2011 2:13 am

Одобрена си! Добре дошла. ^^

by **Ел.** Пет Авг 12, 2011 3:23 pm

Герои и как да си направим такива. 6373b2661fe8fd4e

Eл.

Име: Eл Дарк. Дали е достатъчно? Или предпочитате да чуете цялото й име. Ами.. Елизабет (Дарк) Джоан Батори. (Ержебет Батори на унгарски.) Всичко започнало, когато била на 14. Всъщност не е голяма философия, просто започнали да й викат Ел. Преди да се премести в Итън, тя променила фамилията си на "Дарк", за да не може да бъде разпознавана там.

Възраст: 20; ( 40 хибридски )

Раса: Хибрид; Смеска между Шейпшифтър и Дете на Мрака.

Дарби: Може да се клонира, да чете мисли и да създава илюзии.

Външен вид

Тъмната й черна коса се спуска на водопади по двете й рамене, а погледа й е зашеметяващ и опияняващ, в него можеше да се изгуби абсолютно всеки. За щастие не прозираше и не можеше да видиш чувствата й през красивите й сини очи, поради огромната липса на такива. Фигурата й е стройна и хубава, има си своите извивки, които я правят още повече желана от останалите. Слаба е. Сравнително слаба. Излъчването й е величествено и някак каращо хората да й се подчиняват още повече, просто защото си заслужаваше да си подчинен на неземната й красота - поне тя така я описваше. Тя харесва себе си и само себе си. Не смята, че този, който я нарича грозна е достоен за нея. Не се усмихва често, но дори, когато е намръщена отново можете да бъдете залъгани от красотата й. Външната. Вътрешната - липсва, но затова.. по-долу.

Характер

10.05.2011; Трансилвания.

- Сядай, Чарлз. - младата графиня отново заповядваше наред из величествените си земи и всички бързаха да й се подчинят, защото вероятно нямаше да им е първото мъчение, ако не го направеха. И там се появи най-верния й слуга, който за нищо на света, никога не допускаше да бъде един от усмеляващите се да й се опълчат. Той я обичаше макар и студенокръвието и безчувствеността си, макар и денонощните мъчения, които винаги свършваха само с една въздишка.. Облекчителна въздишка от страна на поредната й жертва.
- Какво ще желаете, мадам? – попита той плахо и посмя да извърне погледа си към подлото същество, което така нагло стоеше пред него и му нареждаше. За негово щастие, той нямаше никакви задни мисли, защото ако имаше.. естествено, че тя щеше да ги разбере и тогава последствията нямаше да са чак толкова добри за него. Мда. За него. Тя обожаваше да измъчва съществата и каквото и да й костваше – това беше най-практикуваното забавление, с което си служеше. Ех, тази Трансилвания. Там всички й се подчиняваха, а тя ги използваше само за играчки. Използваше ги за изтезание и убийство. А кръвта им ползваше за.. С кръвта им тя се чувстваше по-жива. Дам. Тя я пиеше. Не заради друго, просто силите й се усилваха още повече щом го правеше, но всъщност тя се нуждаеше от убийства не заради енергията, ами заради удовлетворението, което й доставяха, когато привършеше с поредното невинно момиче или поредното невинно момче. Защо, защо трябваше да се мести в Итън. Да. Малкото градче, което щеше да обитава след три месеца, но това определено не й беше извинение да спре с хобито си. Напротив даже. Щеше да превърне този град в кланница и щеше, щеше да остане незабелязана. Отново.
- Искам да те убия.
Всеки беше чувал тези думи. Всеки в обкражението на Батори беше чувал тези доста страшнички за него, но и забавни за нея думи, които със сигурност не биха се изплъзнали от слуха ви. Чарлз се сниши още по-надолу, а пред погледа му изведнъж причерня. И неговия час беше дошъл, не трябваше да й се противопоставя, просто защото щеше да я ядоса още повече и смъртта му щеше да е още по-мъчителна отколкото трябваше. Но.. но. Той беше най-верния й слуга и никога не я беше предавал, никога, за нищо на света не би. Мъжът знаеше, че тя се отнасяше към него с по-специално отношение и не веднъж му се беше усмихвала. И то не със самодоволната си усмивка, ами с онази, която само ближните й виждаха и то веднъж на година. Той се мислеше за по-специален, но ето, че и неговото мнение беше заличено във времето и пространството като малка сричка, изречена просто ей така. Но не. Той не посмя да отвори устата си, затова просто се приближи още малко към нея и целуна пръстите на краката й, които бяха свободни и отпуснати от каквито и да е обувки. Целуна ги в знак на привързаност и обич към човека, който трябваше да му е най-смъртния враг.. но не беше.
Елизабет извади един камшик и го запали с един замах на ръката си .. останалото не бихте искали да прочетете.

История

10. 01. 1996; Трансилвания.
- ЕРЖЕБЕТ! – крясна майката на младото къдрокосо момиченце и захвърча из имението. Можехте да я видите навсякъде – под път и над път, не я свърташе на едно място. Беше рождения ден на Елизабет и тя най-накрая навършваше пет години. Беше нещо велико за нейното семейство, но не и за нея. Тя нямаше никакви приятели, така, че не беше от голямо значение какъв ден беше щом не можеше да го отпразнува подобаващо. Малкото дете стоеше тъжно в леглото си и замисляше как ли можеше да направи собствения си живот по-забавен и цветущ? Изведнъж, от долната страна на вратата й се шмугна една ръка, поставяйки един плик на земята точно пред дървения оков на просторната стая. Той беше кърваво-червен на вид, а при тази гледка очите на Ел проблеснаха няколко пъти и пъргавите й крачета се разтичаха натам, докато дългата й черна рокличка се влачеше след нея. Побърза да отвори писмото, а отвътре пишеше следното;

“Честит рожден ден мила Ержебет. Аз съм баща ти, с който така и не се запозна, не вярвам, че ще поискаш де. Моя подарък за петия ти рожден ден можеш да намериш на голямата маса в стаята си.”

След като прочете тези прости три изречения, първата мисъл, която й дойде на ума е как за бога е оставил подаръка без да каже дори едно здрасти и как се е промъкнал в стаята й. След около една минута всички тези мисли утихнаха и тя се приближи към голямата червена кутия, която беше обвита от катранено-черна панделка. Още по-въодушевена от прекрасните цветове, тя разкъса всички опаковки и отвори кутията. Отвътре извади някаква вуду кукла, по която беше нарисувана кръв, а косата й съвсем приличаше на тази на Батори. В кутията имаше и 3 игли – едната червена, втората черна, третата бяла. Момиченцето веднага намери тяхното предназначение и една по една ги заби на различни точки по „тялото” на куклата. Тя се усмихна лукаво и веднага побърза да я покаже на майка си, която нямаше някаква по-специална реакция, въпреки, че беше доста..доста зачудена.

( И така Ел се е запалила по причиняването на болка. Като по-голяма е започнала да го практикува. Ето още история. )

10.01.2006; Трансилвания.
Поредния рожден ден на Елизабет. Нейната петнадесет годишнина щеше да бъде запомнена сравнително добре, понеже намеренията й този път бяха съвсем суровички. Тя възнамеряваше да накара всички, които някога са я правили тъжна да си платят. Първа беше една русокоска с букли, които се стичаха толкова красиво по раменете и. Лицето й беше толкова свежо и приветлива, а тя самата беше едно от най-щастливите момичета на света. Не мразеше никой, уважаваше Ел. Но знаете ли кое у нея я дразнеше? Че беше щастлива. Батори никога не беше щастлива – освен на петия си рожден ден, когато получи тази кукла. Не случайно десет години след това тя най-накрая реши да изпита истинското удоволствие от причиняването на болка. Върху истински, живи същества. Първата потърпевша щеше да бъде точно тази придворничка, която носеше името Анна.
Ержебет слизаше доволно по стълбите, облечена в една от любимите си черни рокли. Беше цялата в дантели и се влачеше след краката й – точно както щеше да накара всички живи същества, които познава да правят. Тя беше придружена от един стегнат черен корсет, която лично беше избрала от любимия си магазин и го обожаваше.
- Повикайте Ан. – заповяда тя строго и безчувствено и изтича до стаята за мъчения, която семейството й използваше срещу престъпниците в тяхния район. Тя пък щеше да я ползва за забавление. Щом русокоската пристигна в една от нейните светло-сини рокли и й се усмихна дружелюбно, но не беше посрещната със същото. Всъщност пак беше усмивка, но самодоволна.
- Ще седнеш ли там? – Дарк се престори на нещо като мила с клетата блондинка и естествено тя я послуша и се кльопна на един електрически стол, който не беше включен. Не за дълго. Джоан се ухили и натисна голямото червено копче, а русокоската получи няколко сътресения на цялото тяло. Искаше да избяга, но беше прекалено късно. Беше окована за част от секундата. А за втората част от нея беше вперила поглед в огромния сатър, който носеше графинята. Това вся всякакъв страх у нейното съзнание и единственото, за което НЕ искаше да мисли в момента беше как щеше да свърши това...
Е, мога само да ви кажа, че не свърши прекалено добре, другите изводи вие си ги вадете.

Това беше само част от великата история на Батори. Останалата е прекалено брутална, за да бъде разказана. Е, естествено, че може да бъде изпитана.. и то от вас.. >: ) ПАЗEТЕ СЕ!

Лик: Megan Fox.

by **Симон Флеволанд.** Пет Авг 12, 2011 4:57 pm

Уникален герой! Одобрена, добре дошла! ^^

by Sponsored content

Герои и как да си направим такива.

Герои и как да си направим такива.

Re: Герои и как да си направим такива.

Re: Герои и как да си направим такива.

Re: Герои и как да си направим такива.

Re: Герои и как да си направим такива.

Re: Герои и как да си направим такива.